Отровната ти същност ме обвива,

приканвайки животът към смъртта.

Прощален дъх в целувката се влива.

Незрима е пътеката към вечността.

Откри ли истина във сляпата омраза ?

Какво създаде с двете си ръце ?

С цинизма си открито ни наказа.

Да, има още хора със сърце.

Линчуваха ме бавно, със усмивка

и вграждаха искрата във бетон.

Раздираха ме, нишка подир нишка,

очаквайки сълзи и гняв, и стон.

И искаха напразно кървава победа,

души предали със червен печат.

Превърнаха Жената смъртна, бледа,

във Валкюра с меч- какъв поврат !

На миналото всеки плаща своя дан,

а спомените се превръщат в язва

Зараства като сам протегнеш длан

Ако ли не, със карма те белязва.